Из дневника на един Стамболов - БИ0178532
Май, 2015 г. Спарен, смрадлив на печатарско мастило въздух гори гърдите ми. Злодейски сме натъпкани един до различен. Карцирани в пачка, по този начин го назовават тъмничарите. Никой не може да мръдне. Иде ми да викам!
Юли, 2015. Не устоявам. Крепи ме единствено витаещият слух, че скоро ще ни изведат оттука.
4 август. Свободен, о, Боже, най-сетне свободен! Колко е прелестно слънцето да слепи очите ти! Колко е възбуждащо да те държат женски ръце! С другари от пачката, попаднах в някаква поща. Сутринта ме опипва ръката на касиерка. После ме даде на една бабка. Натика ме тя с треперещи ръце във вехтото си портмоне - събра то цялата пенсийка и още доста място остана. Вътре мирише на напреднала възраст, само че не е като пъкъла на печатницата. Запознах се с един Паисий. Клетият бе доста измъчен. Расото му омачкано и мазно. Показа ми и противоположната си страна. Там някакъв пройдоха бе нарисувал пишка на изправения коронован лъв.
- Братко, зле пребивавам! - оплака ми се Паисий. - С два лв. я карам единствено на самун и водица!
5 август. Измъкнах се от бабката. Скришно ме взе внукът й. На мизерната си бабина пенсийка посегна, какаванинът неден. Нов телефон щял да си купува.
12 август. С още няколко събратя платихме телефона на младия мискинин. Така се озовах в някаква каса. Широка е, място бол. Запознах се с един Иван Милев - поопърпан, ориста го влачила под дърво и камък. Побъбрихме. Много знае, доста е скитал, половин България е изръшкал. Самуни самун е платил - за обеда на цяла дивизия стигат. Тонове стока е напазарувал - сирене, олио, захар, илачи, бира, кебапчета, презервативи, цигари и дреболии всевъзможни. Голям пич!
15 септември. Сутринта се разсъниха на ново място. Как съм попаднал там - не помня. Цепи ме главата , а бай ви Стамболов добре знае тази болежка. Може пък някаква прилепчива болест да съм хванал. По едно време до мен имаше един Пенчо - неприятно ме гледаше, пренебрежително, големее се - стихотворец бил. Блещи ме със зъркелите си, попипва си брадището и вика:
Во стаичката пръска мирис
оставена от тебе китка цвете,
тоз мирис душата ми в фантазии
при теб унася, свидно мое дете.
Ох, опасявам се да не ми е направил нещо неприятно тоя пезевенк.
18 септември. Два дни спах непробудно. Оздравях. Разбрах къде съм. Дамска чанта. Ухае на парфюм. От чантата ме извади хубавелка с лакирани ноктенца. Даде ме за тетрадки и моливи на момченцето си. Станало било първокласник.
23 септември. Занесоха ме в някаква банка. Пъхнаха ме с други събратя в странна машина. Завъртя ни тя, помислих, че е виенско колело, а то се оказа някакво чортово създание. Бясна въртележка, свят ми се зави. Разбрах след това, че по този начин са ни преброили. Подир туй ни карцираха в някаква непозната тъмница - банкомат му викат. Тъмно, тясно, нощем се чуват по какъв начин църкат мишки наоколо. Да ни ядат желаят поганците.
25 септември. Машинарията на банкомата ме подхвана и изхвърли на открито. Грабна ме ръката на някакъв космат пич. Голямо дрънкало - непрекъснато дърдори по телефона си. Чувам, че се уговаря с другари. На бар ще вървят. Стоя си аз в портфейла му и се върша на умряла лисица. Музиката свири, танци, манци. Към среднощ пичът ме извади. Сви ме на масур и ме тикна в една танцьорка - на място топло, злачно, влажно - позор ме е да го назова. Содом и Гомора - не е на добре тая работа! Момата потанцува с мен, покълчоти се, но чувствам, че не се кефи доста. Извади ме, когато остана сама в някаква стаичка. Както си бях на масур ме натика в ноздрата си. Шмръкна надълбоко и през мен мина бяла буря. Разкихах се, а момата ме захвърли.
26 октомври. Пак мрак и где съм не знам. Зле ми е, целият сериен номер ме боли. Още заставам сгънат на масур. По едно време слушам, че се звъни. Просветна. Видях познатата мома, танцьорката. Извади ме от чантата си. Поизправи снагата ми като чакръкчия и ме тикна в ръцете на някакъв юноша. Той пък й подаде кутия. Усетих, че в нея има нещо топло и вкусно.
Годината няма значение, месецът - също. О, Господи, какъв брой се съкрати денят! Лежа под един кестен. Бавен листопад, муден дъжд, муден мирис на есен, муден Шопен опус 35. Шума ме затрупва. Съдба - май това е краят. А какви хубави очилца ми нарисува един палавец - ех, можех да поживея още годинка.
Юли, 2015. Не устоявам. Крепи ме единствено витаещият слух, че скоро ще ни изведат оттука.
4 август. Свободен, о, Боже, най-сетне свободен! Колко е прелестно слънцето да слепи очите ти! Колко е възбуждащо да те държат женски ръце! С другари от пачката, попаднах в някаква поща. Сутринта ме опипва ръката на касиерка. После ме даде на една бабка. Натика ме тя с треперещи ръце във вехтото си портмоне - събра то цялата пенсийка и още доста място остана. Вътре мирише на напреднала възраст, само че не е като пъкъла на печатницата. Запознах се с един Паисий. Клетият бе доста измъчен. Расото му омачкано и мазно. Показа ми и противоположната си страна. Там някакъв пройдоха бе нарисувал пишка на изправения коронован лъв.
- Братко, зле пребивавам! - оплака ми се Паисий. - С два лв. я карам единствено на самун и водица!
5 август. Измъкнах се от бабката. Скришно ме взе внукът й. На мизерната си бабина пенсийка посегна, какаванинът неден. Нов телефон щял да си купува.
12 август. С още няколко събратя платихме телефона на младия мискинин. Така се озовах в някаква каса. Широка е, място бол. Запознах се с един Иван Милев - поопърпан, ориста го влачила под дърво и камък. Побъбрихме. Много знае, доста е скитал, половин България е изръшкал. Самуни самун е платил - за обеда на цяла дивизия стигат. Тонове стока е напазарувал - сирене, олио, захар, илачи, бира, кебапчета, презервативи, цигари и дреболии всевъзможни. Голям пич!
15 септември. Сутринта се разсъниха на ново място. Как съм попаднал там - не помня. Цепи ме главата , а бай ви Стамболов добре знае тази болежка. Може пък някаква прилепчива болест да съм хванал. По едно време до мен имаше един Пенчо - неприятно ме гледаше, пренебрежително, големее се - стихотворец бил. Блещи ме със зъркелите си, попипва си брадището и вика:
Во стаичката пръска мирис
оставена от тебе китка цвете,
тоз мирис душата ми в фантазии
при теб унася, свидно мое дете.
Ох, опасявам се да не ми е направил нещо неприятно тоя пезевенк.
18 септември. Два дни спах непробудно. Оздравях. Разбрах къде съм. Дамска чанта. Ухае на парфюм. От чантата ме извади хубавелка с лакирани ноктенца. Даде ме за тетрадки и моливи на момченцето си. Станало било първокласник.
23 септември. Занесоха ме в някаква банка. Пъхнаха ме с други събратя в странна машина. Завъртя ни тя, помислих, че е виенско колело, а то се оказа някакво чортово създание. Бясна въртележка, свят ми се зави. Разбрах след това, че по този начин са ни преброили. Подир туй ни карцираха в някаква непозната тъмница - банкомат му викат. Тъмно, тясно, нощем се чуват по какъв начин църкат мишки наоколо. Да ни ядат желаят поганците.
25 септември. Машинарията на банкомата ме подхвана и изхвърли на открито. Грабна ме ръката на някакъв космат пич. Голямо дрънкало - непрекъснато дърдори по телефона си. Чувам, че се уговаря с другари. На бар ще вървят. Стоя си аз в портфейла му и се върша на умряла лисица. Музиката свири, танци, манци. Към среднощ пичът ме извади. Сви ме на масур и ме тикна в една танцьорка - на място топло, злачно, влажно - позор ме е да го назова. Содом и Гомора - не е на добре тая работа! Момата потанцува с мен, покълчоти се, но чувствам, че не се кефи доста. Извади ме, когато остана сама в някаква стаичка. Както си бях на масур ме натика в ноздрата си. Шмръкна надълбоко и през мен мина бяла буря. Разкихах се, а момата ме захвърли.
26 октомври. Пак мрак и где съм не знам. Зле ми е, целият сериен номер ме боли. Още заставам сгънат на масур. По едно време слушам, че се звъни. Просветна. Видях познатата мома, танцьорката. Извади ме от чантата си. Поизправи снагата ми като чакръкчия и ме тикна в ръцете на някакъв юноша. Той пък й подаде кутия. Усетих, че в нея има нещо топло и вкусно.
Годината няма значение, месецът - също. О, Господи, какъв брой се съкрати денят! Лежа под един кестен. Бавен листопад, муден дъжд, муден мирис на есен, муден Шопен опус 35. Шума ме затрупва. Съдба - май това е краят. А какви хубави очилца ми нарисува един палавец - ех, можех да поживея още годинка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ